ИНДИЯ-нашите впечатления от страната
Пътепис...
Тръгваме в прохладната софийска утрин на 07.09.2011 от летище София. Групата е многобройна за тази дестинация и с нетърпение очаквам как ще се сприятелим. Всички са се замислили-какво ли ги очаква в тази държава Индия-очарователна и загадъчна (както сме я нарекли в офертата си). Ние знаем какво ни чака и познаваме партньорите в Индия, но много важно ще е как ще изживеят екскурзиитята всички от групата. Индийците казват, че има два вида чужденци-първите идват в Индия и никога не желаят да се върнат,а вторите остават подвластни н магнетизма й и се завръщат. Е,аз съм от вторите. Пътуваме през Киев, който сме планували да разгледаме на връщане, и пристигаме малко след полунощ на летище „Индира Ганди” в Делхи. Поздравления-огромно, чисто, покрито изцяло с мокет и много уредено летище (прилича на Т1 в Дубай, но много по-голямо). Някои от нас си купуват предплатена сим карта на местен оператор-за 850 рупии (13 евро)получаваме номер и 550 рупии кредит. Вече сме готови да се гмурнем в тайнството Индия.От столетия, Индия се възприема като символ на мистичния и екзотичен Изток. Индия е обширна и бързо развиваща се страна с двадесет и осем различни щата и седем съюзни територии-ние ще посетим 4 щата-Харияна(Делхи); Раджастан(Джайпур);Утар Прадеш(Агра) и Пенджаб(Амритсар). Припомням си, че сим картата от Харияна ще се таксува на роуминг в другите щати.
Излизаме навън, където ни чакат партньорите с табелка „Бета Турс-добре дошли в Индия”. Чувстваме се прекрасно, а и първите впечатления са най-важни-посрещат ни лично собствениците на фимата партньор в Индия и с облекчение разбираме, че все пак не е много топло навън. Отправяме се към хотела, който е близо до летището. Всички хотели по програмата са предвидени 4*. Влизаме в хотела и в 4 сутринта получаваме Индийското посрещане-венец от традиционните оранжеви цветя и червена точка на челото за добре дошли и приятелското „Намасте” или „Божественото в мен приветства божественото в теб”. Оранжевото е цвета на хиндусите и цвета на шафрона, а червената точка (бинди/тилак) е напомняне за третото или духовно око според хиндусите. Бързаме да починем, защото след няколко часа започва обиколката на нов Делхи. Навън е задушно и влажно, но се радваме, че времето е мрачно и не грее слънце.Истинската Индия едва ли е очакваната случайна и дори хомогенна смесица на Тадж Махал, кол-центрове, бедните хора и забулени жени. Индия, която действително срещаме, е много по-разнообразна и по-сложна от това. Първият сблъсък е трафика на Делхи-изумителна смесица от 7 милиона автомобила гарнирана с тук-тук (моторна триколка), рикши, велосипеди-и всичко това в различното за нас ляво движение. Правила за движение почти няма и се чудим как успяват да се разминат безпроблено самосвала с мотора на който се е качило цялото семейство-мама,татко,кака, батко и двумесечното изтърсаче. А тук-тука, който обикновеносъбира 4 човека, тук в Индия е „разтегателен” и събира поне 10 човека-всеки един момент очакваш някой да изпадне. Но, да не си кривим душата-пътищата в столицата са много добри.
Обиколката започва с разходка по тържествените булеварди на Раджат и пред нас се открива гледката на великолепния Президетнски дворец и Парламента. Следващото място от нашата обиколка е Индия Гейт - Мемориал от Първата Световна Война, изграден от Едуин Лутиенс през 1931г. Навсякъде има много охрана, която не пречи и не се натрапва на туристите. При влизането в паркинг охраната проверяват долната част на автобуса за евентуална бомба. Отправяме се към покрайнините на Делхи за да посетим храмът Лотус-място за молитви и медитаия на вярващите от вярата Бахаи и отворен за посещение от всички други религии. Мраморният храм е официално открит през 1986г. и единственото условие за да влезете вътре е да събуете обувките си. В индуизма има цяла йерархия на частите на тялото. Главата е по-високо останалата част на тялото и стъпалата са най-ниските .
Краката се считат за мръсни в Индия, така че събуйте обувките си, преди да влезете в къщата на някого. Не стъпвайте върху нещо важно и ако го направите, веднага се извинете. Пътуващите в Индия са често се изкушават да носят къси панталони, но е изключително важно при посещение на релиогиозни храмове да се покрият раменете и долната част на тялото.
Индия е земята, където се раждат четири основни религии, както и много други пристигат и никога не напускат, затова и индийския народ приемат много сериозно тяхната религия.
Затова при посещение на местните религиозни обекти - много от които могат да бъдат от огромно исторически и археологическо значение - зачитайте религиозните чувства, дори и ако не сте вярващ.
И накрая ни остава да видим Кутуб Минар - триумфална кула от 12 век, издигаща се на височина от 73 метра и най-високото тухлено минаре в света. Тази забележителност се намира в един прекрасен комплекс с много зеленина, прелитащи папагали и весели катеричоци (да,същите от филма). Ние всички много се радвахме на тези животинки, но копнеехме за маймуните, слоновете и змиите. Нали все пак с това е известна Индия. Всички бяхме вече изморени, но продължавахме да снимаме всеки един детайл. Правеше ни впечатление лимоновия сок, който се продаваше на подвижните тезгяхи-върху очукана стъклена бутилка е поставен лайм, бутилката се пълни със сода и се изтисква лайма. Така вие получавате разхлаждащо питие! Наплашени доста за качеството на водата, ние прескочихме това питие и се отправихме към дипломатическата част на Делхи. Там ни очакваше вечеря в ресторант Lazeez-това е за „добре дошли” от името на нашата фирма и партньорите ни в Индия. И за да повярваме, че светът е малък, хора от нашата група срещнаха техен познат(българин) пред ресторанта. Насладихме се на типични индийски гозби-чикън тика(пилешки шишчета),чикън тандури(пилешко в гюведже), палак панир(сирене със спанак) и на известната индийска бира Kingfisher и различните им видове наан(вид хляб като арабска питка с масло). Това беше и каляването в търпимостта към лютото на такива като мен, които не ядат и черен пипер. Но всичко е много вкусно и в един момент започваш да не усещаш лютото. Всички от групата са във видимо приповдигнато настроение и всички си обещаваме че ще се видим в България в индийски ресторант.
Навън е свежо и се усеща мирис на буря. Автобусът ни отвежда в хотела. Нужна ни е добра почивка-на другия ден пътуваме за Джайпур-столицата на щата Раджастан, Кралския щат.
И така, на сутринта бодри и отпочинали сме готови за пътешествие. Тук пътуването се измерва в часове, а не в километри. Делхи-Джайпур е 265 км и всички са изненадани, че ще стигнем след 6-7 часа. Е,по пътя разбираме защо! Необходимо е да се размнаваме с всякакви животни-крави,прасета,камили, мотори, коли и пъстро-нашарени камиони. Образуваха се километрични затръствания, където стояхме неподвижно повече от 15 мин. По-късно разбрахме, че сме избягали от най-проливния дъжд, който Делхи помни-за няколко часа са паднали 97мм на кв.м.Късмет!
Навлизаме в Раджастан и всичко става по-цветно и ведро. Жените са облечени в оранжево и червено, а мъжете се умихват под цветните тюрбани. Навлизаме в Джайпур и усещаме как градът ни привлича. Чувстваме се ведри и развеселени от всичко около нас-слоновете, които са по-шарени и от камионите и веселите групички маймуни покрай пътя.
.....
Следва

Текст:Бета Турс
Снимки:Бета Турс
Facebook Бета Турс


Конкретни предложения:

Екзотика